|
L'Eglise Aristotelicienne Romaine The Roman and Aristotelic Church Forum RP de l'Eglise Aristotelicienne du jeu en ligne RR Forum RP for the Aristotelic Church of the RK online game
|
Voir le sujet précédent :: Voir le sujet suivant |
Auteur |
Message |
maglina Cardinal
Inscrit le: 22 Mai 2008 Messages: 147
|
Posté le: Sam Oct 06, 2012 8:17 pm Sujet du message: Episkopi na Bylgarskiqt Cyrkowen Sybor |
|
|
Maglina пътуваше от доста време. Събираше знания , четеше книги и търсеше загубени , откраднати или скрити ръкописи за Българските светци..Замисли се, че е крайно време да ръкоположи заслужилите свещеници в епископи.. Подкани да се приберат и странстващите попове. Само Sirlona изпрати с тайна мисия по следите на един ръкопис. Време е за нов начало. Пред очите и се показаха портите на страноприемница
.
Хапна набързо и поиска принадлежности за писане . Писа досекретариата на Църковният събор, че събира кандадатури за епископи.
Всеки български свещеник
с над две години стаж ,
с опит в проповедите , независимо от амвона на църквата или по пътищата
да иска да поеме отговорност за бедни и богати, лоши и добри миряни
може да кандидатства.
Важно условие е ,че всеки свещеник поел тежкият път на епископството трябва да се откаже от партийни прояви. Оттук нататък неговата партия е само на Джаа..
Маглина отиде до гълъбарника , избра един от гълъбите
завърза писмото за крачето му и проследи с поглед как отлита.
_________________
|
|
Revenir en haut de page |
|
|
Samoleta
Inscrit le: 21 Mai 2010 Messages: 12
|
Posté le: Mer Oct 17, 2012 7:37 pm Sujet du message: |
|
|
Беше късно вечерта. Самолета седеше до камината, и си преговаряше последния урок по латински, когато се дочу тихо потропване по прозореца. В началото тя си помисли, че вятъра разлюлява клоните и те се удрят в стъклото, затова продължи да учи. Но кмогато потропването се повтори, този път по-ясно, тя вдигна очи от учебника и се загледа в тъмнината навън. Кой ли може да тропа по прозореца? Никой не познаваше в това немско градче, далеч от родината... Остави учебника настрани, и отвори прозореца. На перваза беше кацнал гълъб, а на крачето му имаше завързано писмо. Самолета се уплаши. Кой може да й праща писмо чак тук, на другия край на света? Какви ли новини й носеше, добри или лоши? С треперещи ръце развърза писмото, доближи се до свещта и зачете, а сърцето й щеше да изскочи от вълнение.
Самата Маглина, Патриарха на Светата Аристотелова Църква на Царство България, й праща вест, че свиква свещенниците, пръснати по краищата на света. В писмото не се споменаваше за какво ги свиква, но това нямаше никакво значение за Самолета. Щом Патриарха има нужда от всеки свещенник, тя няма да се поколебае да тръгне. Сгъна писмото, огледа се и започна да стяга багажа за път. Утре, след изгрев слънце, ще потегли...
|
|
Revenir en haut de page |
|
|
Sibin
Inscrit le: 26 Mai 2010 Messages: 9
|
Posté le: Lun Oct 22, 2012 11:54 pm Sujet du message: |
|
|
Брат Сибин вдигна поглед, към простора на две преки от къщата му.
Нищо! - А скоро щеше да се смрачи....
Хубавелката съседка обикновено простираше гащите на мъжо си, коги не беще о къщи, .... знак че (тя) има порочни мисли, и той, дякон Сибин, требе да иде да я излекува от греховните помисли, и да й опрости бъдещите грехове...
- И като опрощение след... лечението й, го черпеваше с хубави ястия, каквито мъжо й рядко видеше, щото спеше обикновено о градската кръчма, а ако бе достатъчно трезв - о бардако "При веселата вдовица".
- Тоя коч баш днес ли намери да бъде трезв, и у дома си! - ядно изцеди през зъби "духовния" брат, гледайки царевичното брашно; налагаше му се да манджа един гол качамак.
_ _ _ _
Перспективата обаче хич не го блазнеше; и мисълта му скочи пак към жените. (Ако бе по-импулсивен, би възкликнал, като един негов западен събрат, вдигащ поглед към Небесата : "Виното!... И жените, брате, ни погубват!)
Брат Сибин беше обаче беше простодушен, и лишен от всякаква лицемерна показност.
Мисълта му му скочи към неговата Шефка, Маги (Патриарх Маги!), с белоснежните мекички пръсти, бледо-розовите устенца, като малка розова пъпка, и "бяло, като крин чело"...
... И в същия миг в паметта му изплува друга картинка, която го смрази, и едновременно го накара да се изпоти:
Той и отец Хеви (същия Хеви, да - хайдутина, дето се хвалеше че имал отрочета от Х.... до... някъде си, който бе обирал градове, и вършил какви ли не още грехове!), който се бе покаял (уж!), и приел духовен сан; а пред тех Маги шпреха с някакъв Кардинал от Ватикана. И от устните й излиза тиха като от сладкопойна птичка глас, а в очите й се чете всичката любов, и блаженство, съществуващо на Земята, която някой мъж би пожелал.
(Беше ги инструктирала изрично: И да се държите прилично, ясно! - От тази среща зависи бъдещето на Църквата ни; ще гледате смирено в краката си, ще въртите броениците в ръцете си, като че се молите (не, че вярвам да знаете някоя мотива!), и ще се обаждате само когато ви питат, или се обърна към вас!)
Стояха тъй, поп Хеви гледаше о пода, и види се съгледа полите на расото на Кардинала; ръката, която бе свикнала да е свободна за да прибира кесиите на мъжете, и да бърка под полите на жените, докато с другата държи меча, обаче имаше свое виждане.
- Припознала расото на Кардинала за пола, се стрелна към желаната част, към която обикновено посягаше хайдута Хеви; в същото време ръката на Маги, небрежно отпусна броеницата си, с метална висулка накрая, и с леко, елегантно движение на китката, превърна броеницата в жесток камшик; в резултат - ръката на Хеви една бе изминала педя разстояние, кога внезапно спря: а Хеви изведнъж осъзна какво прави, и прегъвайки другата ръка, стори непохватен поклон....
(Дали Кардинала разбра мерака на хайдушката ръка, и дали изобщо видя непохватния (светски!) поклон, брат Сибин се съмняваше; той (Кардинала) беше изцяло очарован от Маглина...)
При тоя спомен Сибин изпъшка, избърса потта от челото си, и изстена:
- Няма как! - ще се манджа качамак!
_ _ _ _
В същото време някакво движение му привлече вниманието; нещо бяло се движеше по посока на малкия му прозорец!
- Гълъб! - възкликна той - май качамакът ще остане за драг път! - Ела гълъбе мой, ела! Аз съм духовен син на Джаа, с молитва ще те даря...
Но вместо молитва, из устата му излезе следното мърморене:
25 грама сланина - май имаше някъде останала...
50 грама гъби- хъ, хазяйката вчера бра, ще задигна няколко...
20 грама масло - намира се...
магданоз
черен пипер
сол....
- Не отивай там, не отивай там.., ела тук, ще ти....
- Извия врата! - И хищно, като рис, скочи към кацналия гълъб на перваза.
- Гълъба бе много уморен, бе отговорил човчица, и едва дишаше, гърдите му се повдигаха бързо, и по движените им, личеше умората, която го бе обзела.
Въпреки моментното съжаление, което тази гледка на изтощеното същество, бе предизвикала в сърцето на дякона, той може би щеше да изпълни заканата си, ако не бе забелязал нещо.
- Я! - Че то било пощенски гълъб! - Да е за мен? - Едва ли! - Но съм духовно лице, и сам Джаа ми е позволил да вниквам в хорските тайни!
И с решително движение сне писмото от крачето на гълъба.
_ _ _ _
Няколко мига стоя вцепенен, след прочитането му.
Сетне, още под влиянието на споходилия го спомен, избълва едно..., неподходящо за духовно лице сказание, което в края експлодира като фойерверк, и ослепи дори гълъба с всички огньове на Ада, които го очакваха заради сквернословието му. - Да не мисли, че ще хукна още утре некъде си...
- Е добре! - заяви той той, след кратък размисъл.
Утре ще тръгна на път а днес... ще се навечерям! - и ръката му пак посегна, към птицата-символ на мира и любовта; но мисълта "Ами ако това е любимия й гълъб?!?", я накара да се отпусне.
Отиде, и бръкна в торбичката с царевица, отсипа 10-15 зрънца, и наля в една чаена чинийка водица, па рече:
- На, гости се! То и аз същото ще ям, макар и смляно....
(Защото макар да си имаше слабости, брат Сибин бе добра душа; а точно тоя ден му се бяха струпали доста неприятности...)
После, докато си приготвяше качамака, се засмя:
- То... Утре у съседния град, знам две близначки, харесват едного, ама нямат опит в общуването с мъжете...
- Като стигнем там... ще има обясня това-онова, докато ти им се радваш на гостоприемството им. Може да им покажа едно-друго; а жените знаят как да се отблагодаряват на ... духовно извисените, и споделящите опита си лица.
И като намигна лукаво на гълъба, се зае с постната си вечеря.
Утре го чакаше път.... |
|
Revenir en haut de page |
|
|
maglina Cardinal
Inscrit le: 22 Mai 2008 Messages: 147
|
Posté le: Sam Mai 01, 2021 1:21 pm Sujet du message: |
|
|
Мина много време в път и обикаляне. Вече имаше Катедрала , имаше и епископи.Маглина беше спокойна за църквовните дела. Няма да тънат само в грехове, българските чада.Все отвреме навреме някой щеше да се сеща че има и изповеди)
Маглина въздъхна, позволи си едно каймаклия кафе, и се замисли , какво още да направи за добрите миряни, а тея с лощи помисли да усмири. Трудно се смирява сприхав човек, но с Джаавото напътствие, ще измисли нещо. Помоли се и пак взе да стяга багажа, види се, този път край няма..... _________________
|
|
Revenir en haut de page |
|
|
|
|
Vous ne pouvez pas poster de nouveaux sujets dans ce forum Vous ne pouvez pas répondre aux sujets dans ce forum Vous ne pouvez pas éditer vos messages dans ce forum Vous ne pouvez pas supprimer vos messages dans ce forum Vous ne pouvez pas voter dans les sondages de ce forum
|
|