L'Eglise Aristotelicienne Romaine The Roman and Aristotelic Church

[maglina]

Св Димитър -26 окт
Свети Димитър – покровител на град Видин

–Димитър бил управителски син., но закърмен с богословската вяра./ аристотеловата /Достигнал до висок военен пост. Получил заповед да преследва и убива последователите на Джаа Вместо да стори това обаче Димитър не само не ги преследвал, но и ги защитавал. Императорът лично поискал отакзът от вярата му .. Ала бащината вяра крепяла младият Димитър. Не се отрекъл той от истинкото слово. Ядосаният император го осъдил и захвърлил в тъмница.. Не след дълго си намерил повод и го убил. .
Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
Свети Димитър се изобразява като светец-воин яздещ червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива символ на злото. отбелязва се на: 26 октомври

Свети Георги -6 май -покровител на град Лом
В езерото доедин езичен град живеел огромен змей Жителите награда го почиатли за бог и всяка година му принасял в жертва по една девойка. Тази година бил ред на царската дъщеря. Горко заплакала тя край езерото и през сълзи видяла как един воин слиза от коня. Георги се казвал юначният воин , успокоил девицата и заспал в скута и. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромния змей, който се устремил към обречената му жертва. Девойката заплакала, една сълза капнала върху лицето на момъка и го разбудила; като скочил на нозе, той грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея - с един удар посякъл зловонната му глава, а после го разпрал. От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки, които се радвали на свободата и се прегръщали със своите плачещи родители. В знак на благодарност царят приел християнството заедно с целия си народ, а Свети Георги се прибрал в своя роден край, където вече били чули за славния му подвиг... За тази победа над чудовището и за показаното мъжество в битките свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.


Св.Мерлина - 25 дек- покровител на град Кутловица
………… В много далечно време по този край живел дядо Кольо. Богатство и имоти имал бол.
Славел се той с направата си на вино и своята изба с най-отбрани вина. по целият край чак отвъд балкана..Тайната на неговият майсторлък знаела само неговата дъщеря Мерлина., предавана по женска линия в рода
.
. Тя била мома за чудо и приказ. Снагата й била тънка като струна. Очите и били тъмните като бездънни кладенци, в които потънали много сърца А косата и се спускала чак до кръста. Около снежнобялата й шия се увивали два реда едри жълтици. Баща й я готвел да я даде на богатият Дражил
Линеели по Мерлина много момци. Момци чак от въд Дунава идвали да я видят.Но тя не искала да види никого. Едно либе имала — Лазар. За него ден и нощ милеела. Него в сънищата си виждала, гласа му в шумоленето на гората слушала, силата му с изгрева на слънцето мерела. Споделила Мерлина тайната на вълшебният еликсир който знаела и двамата решили, свой дом да направят без нищо да искат, от кутловският чорбаджия. Обичал дядо Кольо дъщеря си и кандисал на Лазара да я даде..ако и да не бил богат, арен и работлив момък бил. Дигнали сватба голяма.- щастие заляло чорбаджи Кольовата къща. Вино се правело и лелело за щастието на младите.

Ала Дражила сън не го ловяло от черни мисли, мерака му не бил за Мерлина толкоз, колкот за тайната на дядо Кольовото вино. Таз тайна ако научел парите като река ще потекат, имота му ще се увеличи . Имал пари Дражил ала сърцето му все за още ламтяло.
Колкото повече виждал че любовта на Мерлина и Лазар разцъфва, толкоз по-мрачен ставал. Змия му загризала сърцето и решил, Лазара да отвлече, и тайната на чудният елексир от него да научи. Сбрал отбор от най- коравите наемници , обещал добра плата , че Лазар бил момък здрав и лесно нямало да се даде.
Издебнали един ден наемниците Лазар в гората , спънали коня , завързали го за едно дърво , и него овързали яко и започнали да го измъчват.
Горили го с нагорещени железа, , удряли го със тояги, пръстите му чупели –тайната искали да измъкнат. По трети петли се уморили и отпуснали уморени на земятта.........
Чакала младата невеста, чакала любимият си съпруг да се върне........Към първи петли.запасала бащиният си нож , сложила пелерината , изкарала тихо коня и тръгнала да търси Лазар.

Голяма била гората, чак до съседният град стигала.- напразно търсела тя и се взирала безстрашно в тъмното. След дълго обикаляне дочула тихо пръхтене. А нейната кобила наострила уши. Намалила ход Мерлина, безшумно се промъкнала към мястото отдето се дочуло пръхтенето и жар от догарящ огън видяла. Очите и се насълзили от гледката която се разкрила............Разбойниците заспали на земята а любимият и завързан на дървото , целият в рани кървящ.
Отвързала го Мерлина и внимателно натоварила на коня., привързала коня за седлото на нейната кобила и тихо повела конете.,.......след като се отдалечили яхнала своята кобила и потеглили към къщи.
Разбойниците се разбудили от тропота на конете,. и тръгнали подир бегълците. Разбрали се, да им секат пътя. След едночасово препускани ги настигнали, и заобиколили .Натясно се видяла Мерлина нямало накъде да ходи. Пътят бил стръмен и се виел над урви и пропасти.
Изскочил пред нея Дражил –изсмял се доволно и потрил ръце-негова ще е тайната на чорбаджи кольовото вино. Верно до сега цяла Кутловица се е славела с него, но той ще продаде тайната скъпо и прескъпо........на тоз който най-много даде.. Приближил се към Мерлина....-Моя ще си гургулице прекрасна-изръмжал той........ако не и двамата ще умрете в страшни мъки.
Мерлина погледнала назад, видяла че е в капана., дръпнала юздите и пришпорила коня в отчаян опит дасе измъкнат., но кобилата и стъпила в края на урвата и повлякла и коня с Лазар в пропастта ...........
Покрусен дядо Кольо завещал прочутата си изба на кутловският манастир.
Минали години, дори векове, а избата продължила да произвежда чудният елексир и градът се славел с най-хубавото вино. Тръгнали чудни легенди за кутловската изба.. Сред монахините се шушукало , че света Мерлина често спохождала избата и напътствала избраната попеса или монахиня при приготвянето на кутловското шушукане. Говорело се че заради тъжната си участ и неизживяно щастие, света Мерлина избирала моми , чиято натура била пълна със страст и любов, вечно търсеща и ненамираща покой и същевременно обрекла се на безбрачие.Така буйната опияняваща страст на душата се преливала в сладостта на виното .То изпълвало тоз който го пиел с упоение и възхита към света, сърцето му се се радвало на красиви чувства.......ако прекалял обаче, силата на пороя от страст помитал разума...
_________________

[maglina]

Свети Каменей 3 януари -покровител на гра Враца

Свети Каменей бил уважаван управник на Враца . По време на нашествието през 13-ти век, е успял да спаси 2 трети деца от кръвният данък , като ги укривал в тайни скривалища в горите на Враца .Носел им храна . Нашествениците го хванали и разпнали... .често се явявал на тези , които загубвали пътя у гората и им показвал правилната пътека

Жара-11 май-покровител на град Ловеч

Живяла някога красива девойка в град Ловеч на име Жара.Тя решила да отдаде живота си в служене на Джаа, като влезе в манастира като послушница.Запленен от хубостта и тогавашният висш военачалник на града решил да я вземе за жена. Той бил човек с лош нрав, и не понасял отказ. Тъй като девойката твърдо отстоявала желанието си да влезе в манастир, решил да я накаже, като я накара да танцува върху жива жарава.Затанцувала девойката , като вперила очи в небето и вдигнала. молитвено ръце нагоре. Над жаравата се спуснало привидение на огнена жена с буйни червени коси. Тя взряла лъчистият си поглед и казала:- не се страхувай дете, твоята вяра в бога е силна и ще те пази. Образът избледнял, но девойката вече не усещала болка, танцувала върху жаравата като върху росна поляна.. Изумен от чудото, военачалникът свел глава и я пуснал да иде в манастира.........


Св.Евтимий 20 януари-покровител на град Велико Търново

Някога, тежка чугунена камбана е бучала над Царевец, а долу в черковката се е чувал шепотът на последния български патриарх. Когато османските врази, заградили Търново, великият старец Евтимий разбрал, че на българското царство е дошел краят. Дълго мислил каква надежда да остави на поколенията, които са обречени на робство, и най-сетне решил. Една вечер той слязъл в Асенова махала, където сега са кожарите. През времето на Евтимия там са живели ковачите на старинни оръжия и леярите на черковни камбани. Евтимий влязъл в леярницата на най-сръчния майстор и му поръчал да излее една камбана с глас на млада жена, която пее по жътва, и да влее душа в разтопения метал.
— Коя душа? — попитал майсторът.
— Душата на българския народ..
Майсторът разбрал. Щом разтопил в един огромен казан метала за камбаната, той отишъл при патриарха. Евтимий измъкнал изпод възглавницата си една ръкописна книга с листове от кожа. В нея мъдрият старец бил разказал цялата история на българите. Той целунал книгата и я подал на леяря. Леярят слязъл в работилницата си и пуснал историята на Евтимия в казана с разтопения метал. Книгата изгоряла, ала нейната душа останала навеки включена в новата камбана. За пръв път камбаната забучала през оная страховита нощ, когато ордите на Челеби Сюлеймана нахълтали в крепостта и почнали да секат де когото срещнат.
Разярен се изкачил на Царевец турският военачалник и на кон влязъл в черковния двор. Евтимий дърпал въжето и камбаната плачела.
— Защо биеш тая камбана? — попитал турчинът.
— За да обадя на българския народ, че слънцето на неговата свобода залязва. Пада вековен мрак. Но ще дойде ден, когато камбаната пак ще забучи и свободата пак ще изгрее над нашата земя!
— Изгорете черквата! — провикнал се Челеби Сюлейман и заповядал да оковат във вериги беловласия патриарх.
Друговерците стръвно налетели в черковката и я запалили. Огънят запращял и пламъци обхванали камбанарията. Когато дървените греди изгорели, чугунената камбана рухнала с трясък и потънала в земята.
— Изкопайте я и направете от нея секири! — заповядал Челебията.
Запретнали се турците да копаят, но колкото повече копали, толкова по-дълбоко в земята потъвала камбаната и те не могли да я намерят.
Минали векове като черни птици над българската земя.
Народът много теглила претеглил, ала той знаел, че някъде в земята стои камбаната на свободата и чака да дойде хубавият ден.
_________________

[maglina]

Света София- 17 септември- покровител на град София

Някога много отдавна живяла царска дъщеря София,която много боледувала. Какви ли не лекари и знахари не се опитвали да я лекуват, но полза нямало По съвета на един стар лекар угриженият баща намерил такова красиво място с пивка вода и хубав въздух. Заселила се болната на това прекрасно място. Не минало много време и тя оздравяла, разхубавила се, усещала се бодра и силна и по цял ден От благодарност за възвърнатото си здраве царкинята съградила църква "Света София".
Веднъж пристигнал братът на София, завидял на хубавия град и на църквата, които много се прочули, та решил да ги направи свои. Затова трябвало да погуби сестра си, но тя навреме разбрала и побягнала да се скрие в църквата. Тъкмо пред църковните двери братът настигнал сестра си и замахнал със сабята си да я посече. Но София мигом изчезнала между дверите... - Джаа я спасил, защото тя живеела скромно и правела добрини на хората. Когато Джаа я въздигнал на небето, тя нажалено обгърнала с поглед красивата земя, която й дала здраве и много радост.
Когато град София паднал под вража власт, вразите не посмели да превърнат църквата в джамия, както правели обичайно, но и не позволявали на българите да се молят в нея. При входа й устроили място, където да се молят завоевателите, а главната част на църквата стояла празна. Но много често вразите виждали в църквата да горят свещи. Чудели се кой ги пали, като имали много строга стража на входа... Но каквото и да правели, колкото и охрана да поставяли пред църквата, пак не могли да опазят как се палят свещите при олтара и пред иконите.
Веднъж някакъв паша, посетил София. Видял църквата, чул за тайнственото палене на свещи в нея и заповядал на правоверните да не се плашат от светицата,а да се вдигнат и разрушат този "дом на дявола".
Събрали се вразите и нападнали сградата, но успели да разрушат само малко нещо от входа, когато небето притъмняло, огромни светкавици вече просичали небето, страхотни гръмотевици разтърсвали земята, заизливал се едър като яйца град, а после пороен дъжд. Ужасени и разтърсени от страх, нападателите побързали да се разотидат по домовете си. Но триж по-голям ужас изживял предводителят им, когато заварил в къщата си умряло цялото му семейство! Побързал да отиде при пашата, издал заповед за разрушаване на църквата, но го заварил да седи като гръмнат с блуждаещ поглед на миндерлъка - неговият любим арабски кон, оседлан за път, паднал мъртъв в двора на конака.Тоя кон, радост и гордост на пашата, той обичал повече от децата си, от любимата си жена, от властта и богатството си. Не стигнало това, но се разчула и друга тъжна вест - в домовете на единайсет от нападателите на църквата имало тежко болни хора.
За дълго вразите забравили църквата и оставили българите свободно да се черкуват в нея. След време били правени още няколко опита да се разруши от дръзки и жестоки управници, но всеки път умирали по единайсет друговерски семейства. Накрая поробителите оставили църквата да стои празна и сама да се разпадне. За своя сигурност оставили вътре топчийска кола с няколко топа. Понякога, срещу големи Джааови празници, топовете гърмели сами и всявали ужас у поробителите.
_________________

[maglina]

За град самоков Още се издирва житието на техният светец.
_________________